Хищниците (Carnivora) са разред, обединяващ над 260 вида плацентни бозайници с голямо разнообразие на форми и размери, физическа стуктура и начин на живот. Най-малкият сухоземен хищник е невестулката с дължина на тялото едва 11 cm и тегло до 25 грама, а кафявата мечка може да надхвърли 1 тон тегло и така стигаме до мъжкия морски слон, който достига до 7 метра дължина и 5 тона тегло. Хищници наричаме всички животни, хранещи се с месо на други животни, но именно тези хищници днес заемат върха на хранителната верига по цял свят.

Обща характеристика
При цялото разнообразие на форми и размери, физическа стуктура и начин на живот, Хищниците притежават някои общи черти, отличаващи ги от останалите бозайници. На първо място това са зъбите, приспособени за захапване и разкъсване на животинска плът. Кучешките зъби, дори при видовете, предпочитащи растителна храна, са винаги много добре развити, резците са малки, а кътните зъби имат остри режещи ръбове. Последният горен преден кътник и първият долен заден кътник имат най-големи размери, силни режещи ръбове и се наричат хищни или плътоядни зъби. С тях някои видове без затруднение чупят и най-здравите кости. При някои хищници от групата на Перконогите, като моржа например, тази диференциация на зъбите не е така ясно изразена, но така или иначе във връзка с водния си начин на живот Перконогите представляват изключение в много отношения. Като изключим тях, хищниците са стъпалоходещи, полустъпалоходещи или пръстоходещи с по 4 или 5 пръста на лапите, снабдени с остри здрави нокти. Както при човека очите им гледат напред и зрението им е бинокулярно.

Размножаване
Като цяло по отношение на размножаването хищниците не се отличават съществено от останалите плацентни бозайници, при все че всяка група или отделен вид има своите особености. Интересното е, че при мечките и най-вече поровите се наблюдава удължена бременност вследствие на т. нар. забавена имплантация или прикрепване на оплодените яйцеклетки към маточната стена, с което развитието на зародиша спира до момента, в който климатичните условия благоприятстват отглеждането на малки. Отново при поровите, но също и при котките се наблюдава и т. нар. предизвикана овулация, т.е. самата овулация настъпва не по презумпция в точно определен момент, но по-скоро в отговор на външни стимули като намиране на партньор, ухажване и полов акт. Така шансовете за зачеване се увеличават многократно, след като намирането на партньор може да се окаже трудно и да изисква време.

Хищниците раждат своите малки слепи, почти глухи и трудно подвижни, изцяло зависими от грижите на майката. Мъжките много рядко вземат участие в отглеждането на малките и дори често убиват не само чужди, но и собствените си малки.